Пътешествие назад във времето, в неразгадани и магични простори, пътуване, което всеки трябва да осъществи поне веднъж в живота си – така е описвана Перу и го доказва в пъстротата на традициите и съхранената автентичност с всяка крачка. Историята на изчезнала преди пет века цивилизация на инките, разказвана на голяма надморска височина, задъхва с гледки и постижения и днес. Крайбрежни равнини на запад, назъбени висини на Андите, преминаващи в ниски джунгли на Амазония на изток – границите на Перу се оформят от Южния Тихи океан, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия и Еквадор. 

Два са основните пътища, водещи към едно от новите Седем чудеса на света и ЮНЕСКО наследство – „Изгубения град” на инките Мачу Пикчу („Стар връх”) и красотата на съседния Хуайна Пикчу („Млад връх”). За ентусиастите е тесният, каменист и стръмен, с изумителни и невиждани гледки четиридневен маршрут по Пътя на инките, преминаващ през места с обаятелни имена като Саямарка („Високия град”), Фуюпатамарка („Град сред облаците”), Уиняй Уайна („Вечно млад”) и Интипунку („Вратата на слънцето”). Нетърпеливите могат да стигнат с влак до Агуас Калиентес („Горещи води”) или по-известен като Мачупикчу Пуебло, откъдето изкачването е достъпно с автобус. На над 2400 м надморско равнище, с цели жилищни комплекси и градски ансамбли, с тераси за укрепване и за отглеждане на култури, създаден средата на 15 в. и обезлюден мистериозно век по-късно след завладяването на испанците, се разкрива свещенният комплекс на инките, забулен от облаци и тайни. 
Материалното наследство на страната е съсредоточено в столицата Лима – там са Музеят на Златото на Перу, сакралната пирамида Хуака Пуклана, манастирският комплекс „Свети Франциск”, паркът Мирафлорес, живото сърце на града „Пласа майор”. Куско е най-вълшебният град и столицата на инките, изграден във формата на пума, с колониална архитектура, надстроена над останките на древната цивилизация, а най-големият град от глина в света е Чан Чан, чийто свидетелства днес са подложени на стихиите на времето. 
Разходка сред птици, пингвини и тюлени на Балестовите острови, гледка към необятните простори на гнездящите южноамерикански кондори от Крус дел Кондор, полет над мистериозните линии на Назка или плаване по най-високото езеро Титикака и неговите острови от тръстика – Перу очарова и завладява, за да бъде посетена отново и отново. 

Денят на независимостта от Испания е обявен за национален празник в страната и е на 28 юли. През седмицата на Великден в региона на Аякучо, градът с 33 църкви според годините на Иисус, се провежда Семана Санта. Въпреки че празникът е широко честван в цялата страна, тук той има особено дълбоко и всеотдайно религиозно проявление с пренаситена програма от театрални възстановки, музика, танци, ядене и много веселие. На 24 юни в Куско и околността на Инти Райми се възражда древният ритуал на инките за жертвоприношение в името на слънчевия бог и добрата реколта. Фестивалът Вирхен дел Росарио, посветен на Дева Мария Росария, събира традициите за керамика, тъкани, фолклорни танци и музика, заедно със състезания, игри и пазари в продължение на цели десет дни. Кулминацията е в изпълнението на Дяволския танц на площада – представа за разделението на грях и добро и търсенето на опрощение. В първата седмица на ноември в Пуло на езерото Титиката е сборният пунк на всичко лошо и сатанинско в Ла Диаблада. Макар и с неясни корени празникът не чества поклонение към рогатите персонажи, а едно карнавално разпускане по улиците на града. 

Перуанската кухня е разнообразна по геграфски и по културен принцип – тя събира плодородното разнообразие на земите с африкански, азиатски, испански и местни вкусове. Страната е обявена за най-добрата кулинарна дестинация за 2012 година и впечатлява с все по-големия си напредък в тази насока. От „цупе де камаронес” (супа от скариди) до „ломо салтадо” (говеждо филе със зеленчуци), през „антикучо” (специално мариновани шишчета на скара) и „кауса” (картофена торта с лимони и чушлета) – местната кулинария се придържа към общия образ на Перу – пъстра, пикантна и цветна. Сладкиши като подобните на мекици „пикаронес” или кремът от тъмнолилава царевица „масамора морада” очароват вкусовите рецептори, а за разведряване служат лека бира от царевица „чича” и „масато” – от юка. За преодоляване на високото надморско равнище помага дъвченето на листа от кока. 

Перу е президентска република. Официалните езици са няколко: испански (за 84,1%), кечуа (за 13%) и аймара (за 1,7%), като се говорят още и ашанинка и множество амазонски езици – общо 1%, а всички останали са 0,2%. С индиански произход са 45% от населението, метиси – 37%, светлокожи – 7,6%, чернокожи, японци, китайци и други – 3%. Католиците са над 80%, евангелисти са около 12%, около 4% са други и атеистите са под половин процент от 30 444 999 души (с почти 10 млн. в столицата Лима). Националните цветове червено и бяло символизират кръвта, пролята за свобода, и мира, а викунята – вид дива лама – освен символ на страната присъства и в герба като представител на местната фауна наред с хининовото дърво, презентиращо местната флора, и жълт рог на изобилието, от който се изливат монети – символ на минералното богатство на Перу. Валутата е нов сол. Климатът варира от тропичен на изток до сух пустинен на запад, като в Андите преминава от умерен в студен. Часовата зона е UTC-5, а телефонният код - +51. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!