Древният град Дубровник

Дубровник, често наричан още „Перлата на Адриатика“, се намира в най-южната част на Хърватия. Разположен е по красивото и разпокъсано на множество заливи и острови Далматинско крайбрежие. Градът добива важност в средиземноморието още през XIII век. Въпреки че е сериозно засегнат от силно земетресение през 1667 г., Дубровник успява да съхрани своите красиви готически, ренесансови и барокови църкви, манастири, дворци и фонтани. Понася още щети през 90-те, в следствие на въоръжен конфликт. Днес градът е във фокуса на широкомащабна програма за реставрация, координирана от ЮНЕСКО.

Безспорно е, че Дубровник предоставя божествени гледки, изумителни пейзажи и плажове с кристална вода и златни пясъци. Или както казва  Джордж  Бърнард Шоу – „Ако искате да откриете рая, той е на Земята и е в Дубровник“. Но освен това, градът разполага и с богата история и исторически паметници, които си заслужава да видите.

Дубровник е основан през първата половина на VII век от група италиански бежанци от Епидаурум, които се установяват на острова и му дават името Лаус. Латинското название Рагуса (Rausa) се използва до XV век и произхожда от думата за скала (лат. lausa). На отсрещната страна на това място, в подножието на планината Srd се заселват славяните. Те наричат земята си Дубровник – в превод – „дъбови гори“. Когато каналът, който разделял тези два града бил запълнен през XII век, те били обединени. От момента на създаването си, градът е бил под закрилата на Византийската империя. След Четвъртия кръстоносен поход попада под суверенитета на Венеция (1205 – 1358 г.) и след договора в Задар през 1358 г. става част от Унгаро-хърватското царство, в периода, когато е ефективна републиканска свободна държава. Икономическата криза в средиземноморската търговия и превоз на стоки и особено катастрофалното земетресение от Април, 1667 г., което изравнява със земята множество обществени сгради, разрушават благосъстоянието на републиката. Това природно бедствие се оказва повратна точка в историята и развитието на града.

Дубровник е  изключително добре запазен пример за обграден със стени град от късното Средновековие. Той е дом на забележителни средновековни, ренесансови и барокови паметници на културата. В рамките на великолепните укрепления и монументалните порти на града, се намират Сградата на Градския съвет (днес the Rector's Palace), датиращ от XI век; Францисканският Манастир (завършен през XIV век, но с барокова визия и архитектура) с внушителната му църква; просторният Доминикански манастир; катедралата (възстановена след заметресението през 1667г); бившата митницата, днес дворец Спонза, чиято еклектична визия разкрива факта, че строителството й е продължило много години; и голям брой от барокови църкви като „Св. Блез“ (покровителят на града).

В списъка на ЮНЕСКО за световно наследство първоначално са включени само укрепленията и вътрешната част на града. По-късно тези граници са разширени, за да бъде включено средновековното индустриално предградие Pile, чието развитие е било планирано през XV век и крепостта Ловрйенац, която е разположена на скала и чието строителство вероятно е започнало още през XI век, но дължи сегашния си вид на XV и XVI век. Включен е също така Лазаретът, датиращ от началото на XVII век и построен, за да подслони потенциално заразени с чума търговци от чужбина. В списъка влизат също така вълноломите на Касе от края на XV век, построени да предпазят пристанището от бурите от югоизток, както и крепостта Ревелин, издигната, за да защитава северните части на града.

Най-добре укрепеният град в средновековна Източна Европа – Дубровник – днес е фантастична комбинация от морски и планински пейзажи и богата история.


15.04.2015

Коментари




Нов коментар



Вашето име :
Коментар :
Въведете кода :


« Назад към всички публикации