Наричана „Градината на Карпатите“, а населението й - „потомци на римляните“, Румъния се слави със своите замъци и истории за граф Дракула, с природа, автентичност, наука и спорт. Най-голямата на Балканския полуостров, тя е обединение на някогашните дунавски княжества Влахия (червено и жълтото в трибагреника й) и Молдова (червеното и синьото) и граничи с България, Унгария, Молдова, Сърбия, Украйна и Черно море. 
Румъния е страната с най-старите открити останки на разумно човешко същество, с най-старите пещерни рисунки и с археологически находки на може би най-старата писменост в света. Карпатските масиви са най-големите девствени гори на територията на Европа, а делтата на река Дунав е най-добре запазената и втора по големина на континента. Най-големият в света музей на солните мини е в Румъния, както и най-високата скална скулптура – на дакийския владетел Децебал. Тимишоара е първият град в Европа с улично електрическо осветление, а в Брашов се намира най-тясната уличка в Европа –Страда Сфории или „Въжето“ – едва 1.3 м. 
Дунавската делта е сред световно признатите от ЮНЕСКО богатства на Румъния, наред с изрисуваните църкви в Северна Молдова и дървените в Марамуреш, манастира в Хорезу, седемте църкви със защитни стени в Трансилвания, Дакийските крепости, центъра на Сигишоара. Манастирът Воронет е считан за Сикстинската капела на Изтока, а вторият по големина открит музей в Европа е музеят Астра в Сибиу. Веселото гробище в село Сапънца е едно от най-интересните места за вечен покой, с разноцветни надгробни паметници и хумористични епитафии. Любима дестинация на влюбени от цял свят е 150-годишната липа – символ на любовта и любимо място за националния поет Михай Еминеску, написал най-дългата позната любовна поема. А най-голямата административна сграда в света е Дворецът на парламента в Букурещ, построен с над един милион тона мрамор, стомана, дърво и стъкло. 
Етническите групи са най-вече от румънци 83.4%, унгарци 6.1%, роми 3.1%, украинци 0.3%, германци 0.2%, други 6.8%. Официален език е румънският за 85.4% от населението, унгарски – за 6.3%, ромски – 1.2%, други – 7.1%. Религиозно най-много са православните от 81.9%, протестанти са 6.4%, католици – 4.3%, други и неопределени са 7.4%. 
Храната в Румъния е богата от наследството на римляни, гърци, саксонци, турци, славяни и унгарци. Навитите лозови или зелеви листа с плънка от кайма имат местен облик като сармале, а мамалигата – кашата от царевично брашно – е най-популярният заместител на хляба. Малките кюфтенца мичи се предлагат с горчица и бира. Местната сливова ракия е предпочитан аперитив. А палачинките със сирене и грозде и козунаците с орехи и мак са сладките удоволствия в страната. 
Национален празник е Денят на обединението на Трансилвания и Румъния на 1 декември 1918 г. През април или май в Брашов млади момчета-ергени се обличат в богато украсени с бродерия и шевици дрехи и яздят коне, тържествено отбелязвайки своето преминаване в статус на мъже, с много танци и музика. В най-близкия до Еньовден уикенд през юни се провежда Панаирът на девиците в региона на планините Апусени, поначало сватбен пазар, на който жените са се обличали в най-хубавите си дрехи и под зоркото око на роднините са се оглеждали за своя брачен партньор. 
Населението на Румъния е 21 729 871 души, а в столицата Букурещ – 1.872 милиона. Страната е република с парламентарна демокрация. Национален символ е златният орел, като част от римското наследство. Румъния има умерен климат – студени облачни и мъгливи зими и слънчеви лета. Паричната единица е леа. Часовата зона е UTC+2. Телефонният код е +40. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!