Обградена от цели осем държави, Сърбия носи спомените за културните и исторически съприкосновения с Унгария, Румъния, България, Македония, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. На юг е планинска – с Динарските, Родопските, Карпатските висини, а на север е низинна – с най-красивите каньони на Дунав и пъстрото биоразнообразие на Сава. 

От Никола Тесла, Бранислав Нушич и Вук Караджич, през Новак Джокович до Марина Абрамович и Цеца Величкович Сърбия се е доказала като родно място с разнолик и разнопосочен потенциал. 

Многообразни са и забележителностите на страната. Сремски Карловци е духовното и културно средище на областта Войводина. Крепостта Калемегдан събира реките Сава и Дунав и утвърждава бялото име на Белград. Авалската телевизионна кула, кръстена на едноименната планина, е най-високата на Балканския полуостров и е интересна с това, че основата й наподобява триножник. Цветните къщи на Пирот развеселяват, а дворецът на Райхл в Суботица заинтригува със стила арт нуво. Власинското езеро с плаващите му острови е място и за плуване, и за риболов, и за водни спортове. Манастирът Жича е обагрен в керемидено червено и пази спомените за кралски коронации. Селото в автентичен стил, дело на режисьора Емир Кустурица, се нарича Дървенград, а неговите улици и площади изненадват с имената си на известни личности от съвременността или близкото минало. Плави воз или Синият влак е бил лично возило на комунистическия лидер Йосип Броз – Тито, а днес е музей, с който може да се возите от Белград до Черна гора, докато туристическият маршрут на теснолинейката Шарганска осмица се катери в планината Мокра гора и разкрива живописни панорами на околностите. 

За света с най-голямо значение от сръбското наследство са манастирът Студеница, чийто бял мрамор пази великото кралско минало на страната, Стари Рас и Сопочани, където средновековните паметници поставят моста между византийското и западното, и Гъмзиград – Ромулиана – в който римската архитектура бележи античния разцвет на културата по тези земи. 

Националният си празник сърбите отбелязват на 15 феврури, когато за първи път е приета конституцията им. За три дни през юли Сърбия става Екзит. Първоначално възникнал като политически протест срещу режима на Милошевич, музикалният фестивал във втория по големина град Нови сад е не само арена за световни певци и инструменталисти, а и зрелище на много и разнообразни забавления на брега на Дунава. Фестивалът на духовата музика Гуча е през август и изпълва въздуха с много ритъм и с мирис на скара. В края на януари в Пирот се честват вкусовите качества на местната наденица пеглана кобасица – направена изключително от чисто телешко, козе, овче или дори магарешко месо и овкусена със специален букет от подправки, тя се поднася топла. Още един фестивал впечатлява с кулинарни идеи – Мудияда в началото на септември е съзтезание по готвене на тестикули и уверява в либидоповишаваща сила на този деликатес. 

Освен по празници, сърбите разкриват почитанията си към храната и ежедневно – чрез обичайно огромните си и апетитни порции, които предлагат както по заведенията, така и в домашна обстановка. Шумадийският чай е местната греяна сливовица с малко захар и е критерий за майсторлъка на домакина на всяко семейство. Като типично своя кухня сърбите приемат телешкото прошуто, цицварата – каша от брашно, яйца, масло и сирене, айвара, сладкото от рози, а лесковачката плескавица е най-прословутият местен шедьовър, поднесен с много подправки и лук. Сухата баница с орехи и ораснице – сладкиш под формата на подкова – са двата десерта, които не бива да се подминават. 

Република Сърбия има парламентарно управление. Официалният език е сръбският, за повече от 88%, но официалните абзуки са две – кирилицата и латиницата, съответно много от надписите присъстват двойно. Етническите групи се разпределят съответно между сърби – 83.3%, унгарци – 3.5%, роми – 2.1%, босненци – 2% и други. Най-много са православните християни, над 80%, католиците са 5%, мюсюлманите – 3%, протестанти и атеисти – по 1%. Населението наброява 7 176 794 души, а в столицата Белград – 1.181 милиона. Трибагреникът на Република Сърбия носи идеята за панславянските цветове за свобода и революция – червено, синьо и бяло, а национален символ е двуглавият орел, изобразен на герба. Климатът е умереноконтинентален на север и континентален и средиземноморски на юг – със студени зими и горещи лета. Валутата е сръбски динар. Часовата зона е UTC+1, а телефонният код - +381. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!