Като кътче от Рая или, както я възпява националният й химн „Наша красива родино”, Хърватия предлага и плажове, и гори, и планини, и равнини на малката си територия, заключена между Адриатическо море, Унгария, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Словения. Част от Австро-Унгарската империя до края на Първата Световна война, член на НАТО от 2009 г. и на ЕС от 2013, земята на хърватите винаги е била високо ценена и силно притегателна от древността до днес. 

Великолепието на Националния парк Плитвице с неговите шестнайсет езера е световно наследство, регистрирано от ЮНЕСКО, наред със средновековния съперник на Венеция – Дубровник, който с червените си покриви, белите каменни стени и морската синева на пристанището си събира красиво цветовете на националния трибагреник. Към тях се присъединява и впечатляващата плеяда от замъци, кули, църкви и укрепления в гръцки, римски, венециански и хабсбургски стил на Трогир. Стъпаловидните градини от средновековието на Тръстено предлагат безкрайната гледка на морската шир, а аристократизмът на курортното селище Цавтат и трите острова Лопуд, Шипан и Колочеп са любима дестинация за туризъм от висока класа сред повече от хилядата големи и малки острови на Хърватия. Остров Млет още разказва легендата за любовта на Калипсо и Одисей, държан в плен там седем години. Националният парк Бриони е един от осемте в страната, простира върху дванайсет малки острова и е известен с дивите си елени. 

Освен с природа, Хърватия заинтригува и с иновативно мислене. Това е земята на вратовръзката, парашута, торпедото, автоматичния молив, на метода на пръстовите отпечатъци, на крушките с нажежаеми жички, далматинското куче, Марко Поло, Никола Тесла, най-малката катедрала, най-стария дендрариум, най-миниатюрния град. Музикалният орган на брега на морето в Задар привлича слушатели, свирейки чрез силата на вятъра и вълните, а градският шадраван на Лудбрег на всеки първи април – с виното, което тече от него. 

Националните празници за хърватите са два: Денят на държавата на 25 юни и Денят на независимостта на 8 октомври, отбелязващи гласуването и провъзгласяването на суверенитета на страната. В началото на годината в най-голямото морско пристанище на Хърватия – Риека – се провежда едноименният карнавал, който гони зимата и лошото с плашещи костюми и танци подобно на всички славянски маскарадни игри, но по свой начин заинтригува с разнообразните си съревнования, сцени и програма. В разгара на топлия сезон, юли-август, Дубровнишкият летен фестивал с много опера, концерти, четения и театър наоткрито изпълва с културна атмосфера градските вечери и показва красотата на сградите и пространствата като пищни декори и мизансцени. 

Семпла, но вкусна хърватската кухня е известна със своята шунка, пикантни сирена, скара, пресни морски специалитети, със стогодишния конски салам от Липик, с омлета с аспержи, с десерта „розата” – местният крем карамел. Гастрономическите турове по пътеките на виното и зехтина са предпочитани туристически маршрути и запознават с известната вече по цял свят местна продукция. Традиционните бисквити „папреняк” смайват с комбинацията на мед и черен пипер и са декорирани релефно с фолклорни мотиви, а джинджифиловите сърца, украсени с медено червено тесто обикновено са подарък за любим или скъп човек. 

Управлението на Република Хърватия е парламентарно. За над 95% от населението хърватският език е освен официален и говорим, сръбски говорят 1,2%, а други езици – около 3%. Страната е имала и отделна от латиницата писменост, глаголическата, просъществувала между IX-XVIII в. Хървати са 90,4%, сърби 4,4%, други 4.4% и неопределени – 0,8%. Католиците са над 86%, православни – над 4%, мюсюлмани – 1,5%, а близо 8% са други и атеисти. Населението наброява 4 464 844, от които 687 хиляди в столицата Загреб. Панславянските цветове червено, бяло и синьо красят знамето на Хърватия, а петте малки щита на герба на страната представят петте й региона: Хърватия, Дубровник, Далмация, Истрия и Славония. Местната парична единица е хърватска куна. Средиземноморският климат е характерен за крайбрежието с меки зими и сухи лета, но преобладаващият е континентален, със студени зими и горещи лета. Часовата зона е UTC+1, а телефонният код - +385. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!