Унгария е дестинация, която предлага едновременно отдих, развлечение и познание по много начини. Предимно равнинна, с ниски планини и хълмове, тя е известна с най-обширното си езеро в Централна Европа – Балатон, както и с големия си брой горещи минерални извори и спа курорти, компенсиращи липсата й на излаз на море при ключовото й географско положение между Австрия, Хърватия, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Украйна. 

Със силни традиции във фолклорната и в класическата музика, във филмовото изкуство и в спорта, с над двайсет нобелови лауреати, Унгария се гордее с имената на Атила, Ференц Лист, Бела Барток, Хари Худини, За За Габор, Ференц Пушкаш, Джоузеф Пулицър, Робърт Капа, Джордж Сорос и др. Унгарци са откривателите на витамин С, на химикалката за писане, на кубчето Рубик, на кибрита, холографията и на ред още иновации. 

Цялото крайбрежие на столицата Будапеща и неговата гледка към реката, наред с живия булевард „Андраши”, великолепието на замъка Буда и най-старото метро в континентална Европа „Милениум” са част от голямото културно наследство на страната, признато в световен мащаб. С неоготиката на Парламента, извисяващ се над дунавските води, с птичия поглед от Будайвар към града или с приказния дух на Рибарските кули на църквата „Матяш”, с внушителната синагога на Еврейския квартал, с колосалните и вдъхващи страхопочитание фигури от Площада на героите или дори с доставящите кралска наслада за сетивата термални извори на баните „Сечени” унгарската столица, а с нея и цяла Унгария, показват завидно богатство от природни дадености и исторически обусловености. Етнографското селище Холокьо пази най-автентичната фолклорна архитектура от XVII век, а цитаделата и завладяващите средновековни турнири на Вишеград оживявят славното минало и днес. Младежкият ритъм на университетския град Сегет или артистичните улици на Сентендре, където всяка къща разказва история, а всяко магазинче продава вълшебства, изпъстрят допълнително и без това наситения със забележителности пейзаж на страна. 

На 20 август унгарците отбелязват един от най-големите си празници – Денят на Свети Ищван I – основателят и първият крал на страната. На този ден в Дебрецен – вторият по големина град в страната – е кулминацията на едноседмичните тържества с Парада на цветята, където над 1 милион цветове изпъстрят веселата и музикална атмосфера на града. Други чествания от национално значение са годишнините от двете Унгарски революции от 1948 г. – на 15 март и от 1956 – на 23 октомври. През юли в Нирбатор е Международният фестивал за уличен театър „Крилат дракон”, носещ спомена за легендарната битка на местния владетел с чудовището и показващ безбройните форми на съвременното изкуство. Музикалното събитие „Сигет” и неговата грандиозност и популярност привличат през август стотици хиляди всяка година. На едноименния остров на Дунава в границите на самата столица фестивалът предлага от слушане на опера и всякакъв друг вид музика до игра на футбол или бънджи скокове. 

Унгарската кухня е богата на подправки, на силни сосове, на супи и яхнии, готвени на открит огън, на много месо с различни зеленчуци и на солидни количества захар и червен пипер. От пърженото тесто със сметана и сирене „лангош”, през популярното ястие с говеждо, картофи и паприка „гулаш” или селската яхния „пьоркьолт” от месо, домати и местната паста „нокедли” до пюрето от кестени със захар и ром, тортата патент „Добуш” и студената сладка супа от вишни и заквасена сметана, разнообразието от унгарските храни не би оставило нито един стомах празен. Изключително ароматният и хрупкав козунак „куртош”, който се яде обикновено на улицата и по празници, или шоколадовият десерт със замразено сладко сирене „Туро руди” са удоволствия, които не бива да се пропускат. Сладкото десертно вино от региона на Токай, признат за световно културно наследство, е най-добре да се опита в атмосферата на руини-баровете – интересни модерни места с винтидж предмети и старинен интериор. 

Унгария е страна с парламентарна демокрация. Унгарският език е майчин за над 98% от населението, но се говорят още английски, немски, руски, ромски, френски и др. Той прави изключение от повечето европейски езици и няма индоевропейски корени, а принадлежи на угро-финското семейство, което обяснява специфичното му звучене. Етнически най-много са унгарците – над 85%, роми – над 3%, германци – около 2% и др. Римокатолици са над 37%, калвинисти – над 11%, лутеранци, гръцки католици и други са по около 2%, а атеисти и неопределени са над 45% от общо 9 897 541 души население, от които 1,717 млн. са в столицата Будапеща. Знамето съчетава средновековните цветове от унгарския герб с тези на революционния френски флаг и символизира сила или кръв с червеното, вяра или свобода с бялото и надежда или равнини със зеленото. Климатът е умерен – със студени, влажни и облачни зими и топли лета. Паричната единица е унгарски форинт. Часовата зона е UTC+1, а телефонният код - +386. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!