Арабски, берберски, африкански и европейски влияния се сливат в едно, за да изпъстрят картината от порцеланови орнаменти в синьо, шумно пазарене сред ярки подправки, неописуеми багри на боядисани тъкани, шарки върху къносани женски ръце и имперски свидетелства с цвят на пясък и ковано желязо: картината на Мароко. Кръстена на старата си столица Маракеш и наричана Ал Магреб или „Запад”, страната се простира от низинното крайбрежие на Атлантика и Средиземноморието през заснежените върхове на Атласките планини до пустинята Сахара, а Алжир и Западна Сахара чертаят границите й. 

По подобие на различни сюжети от ориенталски приказки градовете на Мароко разкриват различните си лица и специфичното си наследство. ЮНЕСКО е засвидетелствала ценността на медината – старата градска част – на редица селища като Фес, Маракеш, Тетуан, Мекнес, Есауира, на столица Рабат в цялост и др. 
Маракеш („Земята на Бог”) или Червеният град е едновременно обагрен от праха на пустинята и озеленен като оазис сред нея с изящните тавани на медресето „Бен Юсуф”, в атмосферата на френски кафенета и хотели на „Вил Нувел” или с площада на мъртвите „Джемаа ел Фна” – оживена сцена на артисти, музиканти, мистици и разказвачи. Бялата дантела на стените на Музея на Мохамед V и смайващият му купол красят столицата Рабат заедно с Кулата на Хасан от 12 в., замислена като най-високото минаре в света. Стъкленият под на джамията Хасан ІІ в културния център на страната Казабланка е буквално над океана и кара посетителите да изживеят неизпитани емоции. Агадир и невероятните му плажове гарантират пълноценната почивка, а романтиката на едноседмични екскурзии в пустинята със спане под открито небе и яздене на камили са преживяване за цял живот. 

Националният празник на страната е в чест на възкачването на трона на настоящия крал Мохамед VІ на 30 юли. През април или май според лунния ислямски календар се провежда най-впечатляващият в цялата страна спектакъл, посветен на светци, Сиди Бен Аиса Мусем в Мекнес – суфически мистицизъм и ездачески умения като забранявани и отричани практики. Във Фес през юни за цели десет дни е Фестивалът за религиозна музика и танц, който събира изпълнители и почитатели от всички краища на света, а Фестивалът за уърлд музика в Есауира отбелязва пъстрата култура на етноса гнауа, известни с хипнотичните си ритми и мистични лечения. Сватбените тържества в Имилчил през август/септември са приказка за берберския свят на традиции и ритуали. Специфичните конни съревнования „фантазия” в Тиса през септември/октомври възраждат миналото на местните и техните войнствени ездачески способности. През октомври в Ерфуд всеки може да се наслади на Фестивала на фурмите – плодът, символизиращ за мароканците успех и почитание. 

Семпла, но богата, леко пикантна, но много питателна, мароканската кухня има вкус на фурми, маслини, бадеми и смокини и носи аромата на шафрана, канелата, джинджифила, куркумата и аргановото масло. „Тажин” е ястие на бавен огън, приготвено в красивите пръстени съдове с конусовиден капак, комбиниращо месо или риба с лимонов сок, подправки, маслини и ушаф, а „харира” е другото известно блюдо – гъста супа от леща, нахут, агнешко и домати. Особено внимание заслужава кус-кусът, който е основен „гост” при сватби, раждания и религиозни празници, в солен, сладък или солено-сладък вариант. Хлябът под формата на питки служи често за прибор в яденето на богатите на сосове ястия. Варените охлюви, които се продават на улицата, се считат за голям афродизиак, а ментов чай с много захар е най-обичайното и най-обичаното питие. 

Кралство Мароко е парламентарна конституционна монархия. Официален е арабският език, както и някои видове берберски, като в администрацията и официалните документи се използва предимно френски. Основната етническа група е арабско-берберската – 99%, останалият 1% са всички други. Почти цялото население е мюсюлманско (99%) от общо 33 322 699 души (3,515 млн. в Казабланка и 1,967 млн. в столицата Рабат). Лъвът и пентакълът – петовърха линейна звезда – са основните символи на страната, като последният е известен като Печатът на Сюлейман (Соломон) и представя петте основни стълба на исляма, а цветовете са зелено и червено, типични за арабските флагове. Паричната единица е дирхам. Климатът е средиземноморски. Часовата зона е UTC+0, а телефонният код - +212. 

! Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!