Приказки, тайнственост, вълшебства и магичност рисуват картината на Скандинавия, която обхваща Норвегия, Дания, Швеция, Исландия, Финландия, Гренландия, Фарьорски и Фризийски острови. Земята на островърхите покриви, на Леголенд, на изчистения дизайн, на високите технологии, на ципа, кламера и кибрита, на Руал Амундсен, АББА, Роксет, Бьорк, Алфред Нобел, Ханс Кристиян Андерсен, Астрид Линдгрен, Туве Янсон и, разбира се, Дядо Коледа крие в суровата си пейзажи непреходното величие на природата и съхранена традиция и интелект в едно. 

Гренландия е най-големият остров на Земята и заедно с Исландия са разменили ролите на имената си коя държава да е повече снежна и коя – повече зелена. Синята лагуна с нейните 40 градуса, новозароденият остров Сюртсей, най-мощният водопад и най-големият ледник, с действащи под него вулкани, в Европа подсказват за чудесата не само на Исландия, но и на целия регион от северни държави. Във финландската провинция Лапландия реалността губи своите очертания не само заради дома на Добрия старец там, но и заради осемте сезона, определяни от придвижването на северните елени. Оптичният феномен Северно сияние или Аврора Бореалис компенсира суровите зимни месеци на Скандинавия със своята изумителна красота, а топлото течение на Гълфстрийм смекчава субполярните температури. За шест седмици в годината, от края на май, среднощното каране на ски, джогинг върху заледени езера или игрането на голф са стандартни занимания за Белите нощи. „Северния път” на Норвегия води корабите към най-добрата туристическа дестинация в света – фиордите – величие, изваяно от ледниците с хилядолетия. Финландия е „стопляна” от над 60-те хиляди езера, както и от влиянието на Северния ледовит океан и Балтийско море. За Дания са характерни по-меките температури, хладните лета и влажните зими. 

Празниците в Скандинавия са естествено подчинени на природните условия. Ски скоковете на Холменколен през март са номер едно атракция в Норвегия и могат да се наблюдават от всяка точка на Осло, а любителите на свръхадреналина се включват в Екстремспортвеко в края на юни. Децата са център на внимание на пищния парад на 17 май на националния празник на Норвегия, а няколко хиляди културни събития отбелязват деня на Св. Олав в края на юли. На 11 декември в Осло е грандиозният концерт по случай раздаването на Нобеловите награди. На Ледения фестивал в Кируна в Швеция през януари може да се отседне в Леден хотел с леден бар и църква и да се видят множество ледени фигури. Зимният пазар в Йокмок в началота на февруари събира над 30 хиляди души с богатство от местни занаятчийски изделия, а Валпургиевата нощ на 30 април отбелязва с народни обичаи и песни идването на топлото време. Националния си празник шведите честват на 6 юни. Средновековните тържества в Готланд, Швеция, и в Хорсен, Дания, през август учат на история и култура, а най-големият литературен фестивал в Скандинавия е в Гьотеборг през септември. Огньовете на Св. Ханс на 23 юни преполовяват годишния цикъл в Дания, докато музикалните фестивали в Роскилд и Орхус го изпълват с ритъм през август. Във Финландия Хиихто скимаратонът през февруари раздава медали на всички, Световният шампионат по носене на съпруги през юли в Сонкаярви награждава с бира, а на Фестивала в Хелзинги в края на август изкуството е за всички. Ютаяйсет фестивалът възпява сами фолклора през юни, а през юли този в Саволина – величието на операта. Финландците честват независимостта си от Русия на 6 декември. На най-дългия ден в годината, 21 юни, е националният празник на Гренландия. Исландия чества независимостта си от Дания на 17 юли, а музикалният й фестивал на островите Уестман е през август. 

Храната в Северните държави също е обединена според климатичните предпоставки. В Норвегия закуските са обилни, с много месо, яйца, сирене и хляб, еленско месо и морски дарове се консумират през деня, националната напитка аквавит е вид шнапс от картофи и ким, а десертът „девойка с воал” комбинира печени ябълки, сметана и маслени бисквити. „Клипфиск” е добре обработена и изсушена треска, а „ракьорет” е пъстърва, лежала една година в пръст, но на пиедестал е издигната сьомгата – най-добре поднесена и най-вкусна в Норвегия. Във Финландия се уважава много тъмният хляб и малките хлебчета, а рибният пирог „калакуко” се пече шест часа. Националното удоволствие сауната се комбинира задължително със студена бира и наденички. В Дания млечните продукти, свинското и специалните отворени сандвичи са на особена почит. Шведската супа „елеброд” се вари от бира, а горските плодове са основна съставка в десертите. Деликатес от Гренландия е ледът, който се изнася – поради високата си плътност той се топи изключително бавно. 

Общото географско положение, но и споделената историческа съдба определят скандинавските държави като единна цялост. Населението на Гренлания е 57 728 души, от които 88 % инути, останалите са датчани и други. Столицата е Нуук или Готхаб. Часовото време е UTC-3. От 2009 е със самостоятелно правителство – конституционна монархия с парламентарна демокрация – но все още зависима от Дания като бивша нейна колония. Такива са и Фарьорските острови, където живеят 49 947 души с часова зона UHT+0, и Фризийските острови. В Кралство Дания населението е 5 569 077, от които 1.255 млн. – в Копенхаген. В Кралство Норвегия живеят 5 147 792, в столицата им Осло – 970 хиляди. Кралство Швеция наброява 9 723 809, а столицата Стокхолм – почти 1.5 милиона. Часовата зона и на трите монархии е UHT+1. Република Финландия е обитавана от 5 268 799 и 1.17 милиона са в столицата Хелзинки, с UHT+2. Исландците са 317 351, от които 184 хиляди са в Рейкявик. Държавата им е конституционна република с UHT+0. 

Основното религиозно изповедание за региона е доминиращото лутеранство. В Гренландия официални са източно инутският, датският и английският език. Във Финландия освен финландски, официален е и шведският, а в Дания английският е втори чужд, като присъстват още фарьорски, инутски и немски. Исландците освен собствения си език, говорят и английски, и немски. Норвежките официални езици са два – букмол и нюношк, а към шведския официални, с малки изключения, са и фински и сами. 

Знамената на скандинавските държави включват основно три цвята: червено, синьо и бяло – напомнящи за водата, снега и лавата, и жълто – кралското злато. На Гренлания символ е полярната мечка, на Исландия – сокол, на Финландия, Швеция и Норвегия – лъвът, а на Дания – лебедът. 

Валутата в Швеция, Норвегия, Дания и Исландия е крона. Само Финландия е приела еврото, а Исландия и Норвегия не са в ЕС. 

Телефонните кодове на страните са съответно: Гренландия - +299; Исландия - +354; Норвегия - +47; Швеция - +46; Финландия - +358; Дания - +45; Фарьорски острови - +298. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!