От Руска империя през Съюз на Съветските Социалистически Републики до днешната Руска федерация, най-голямата страна в света събира история, култура и наследство подобно на приказка на сладкодумен разказвач или картина на велик художник – ярко, пъстро, наситено и богато. Предимно планинска на изток и равнинна на запад, с най-дълбокото езеро Байкал, пазещо една пета от сладководните запаси на земята, нейната територия чертаят Северният ледовит океан, Тихият океан, Азърбейджан, Беларус, Естония, Грузия, Казахстан, Китай, Латвия, Литва, Монголия, Норвегия, Полша, Северна Кореа, Украйна, Финландия. 

Русия е много повече от руската класическа литература, от сибирския студ, от руската баня, от матрьошките или от космонавтиката. Русия е в Санкт Петербург с Ермитажа -най-старият и най-големият музей в света, с най-голямата колекция френско изкуство извън Лувъра; с Крепостта Петър и Павел и катедралата, погребала имперската линия; със статуята на Петър І – символ на града; с колоната на Александър І – най-високата в света; с катедралата „Възкресение Христово”; с Петродворец, сега Петерхоф – спектакъл от скулптури, интериор, водни и паркови ансамбли; с магията на Белите летни нощи или романтичните разходки покрай река Нева. Русия е и в Московския Кремъл и на Червения площад с Казанската катедрала, храма „Свети Василий Блажени”, с Мавзолея на Ленин, със Спаската кула, с Оръжейната палата и фината колекция Фаберже; в Болшой театър и най-голямата в света Цар-камбана на храм „Свети Йоан Лествичкин”; в стила и историята на Московското метро; в Третяковската галерия; Пушкинския музей. Русия е и в над стоте национални парка и резервата; във величието на вулканичните останки Кутини Бати на полуостров Камчатка; и в лазурния бряг и планинските висоти на Сочи; и в най-голямото вътреземно водно пространство Каспийско море или в прекосяването на половината планета с най-дългата жп линия – Транссибирската железница. 

Голямата територия, събрала много етноси, определя пъстрото разнообразие от чествания в страната. Националният празник е Денят на Русия на 12 юни, а на 7 януари е руската Коледа по Юлианския календар. Сагаалган или Фестивалът на бялата луна е в края на януари – началото на февруари в Бурятия, където древните шамански и будиски вярвания оживяват в посрещането на лунарната Нова година. Леденият маратон през март по най-старото езеро в света Байкал е над 40 км и ритуално започва с пиене на водка от участниците. Масленицата, особено в Москва, се празнува март/април и предхожда Великденските пости с шумни маскаради, борби, представления с шейни, с обилни количества палачинки и блини, символизиращи идването на пролетното слънце. От май до юли Фестивалът на белите нощи изпълва Санкт Петербург с класически балет, опера и много музика. На Сабантуй през юни татарите отбелязват културното си наследство в пищни танци, игри, храна и ездачески умения. Алтайските планини посрещат през юли на Сибирския фестивал на слънчевия ритъм всички любители на електронната музика и екотуризма, а през декември в Якутия етномузиката завладява и омагьосва на фона на величествената природа с фестивала Табик. 

Музея на водката в Санкт Петербург обяснява нейното значение за Русия: пие се само чиста и на екс, а разказването на истории преди вдигането на тостове е национална черта. Сред най-почитаните храни е супата, която задължително присъства на трапезата, наред с тестените изкушения в сладък и солен вариант като блини, пироги, пелмени или пък ястия като хайвер, борш с месо, каша, и всичко е обилно полято с много и гъста сметана. За десерт изборът е голям: карамелизирана извара или изключително сладкото кондензирано мляко сгущьонка, сладолетът мороженое от истинско мляко и масло е неподражаем, както и голямото разнообразие от местни бонбони – конфети. Пиенето на руски чай със или без самовар е романтика, но и начин на живот, подобна история са кефирът – по-киселото кисело мляко и слабоалкохолният и лекогазиран квас. 

Руската федерация е президентска република. Руският е официален и говорим от 87,5%, татарски употребяват 3,2%, чеченски – 1%. Почти 200 етнически групи са известни в Русия, като най-много са руснаците – 77,7%, след тях са татари – 3,7%, украинци, башкири, чуваши и чеченци са приблизително по 1% и други и неопределени – около 14%. Населението наброява 142 423 773 души (12,166 млн. в столицата Москва), от които православни са 15-20%, мюсюлмани – 10-15% и други християни – 2%, като най-много са непрактикуващите вярващи и атеистите. Във флага са използвани панславянските цветове бяло, синьо и червено, които са и националните багри, а мечката и двуглавият орел са символи на страната. Голямата територия на Русия предполага разнообразен климат: от степи на юг през влажен континентален до субантарктически за Сибир и тундра към Северния полюс. Валутата е рубла. Часовата зона е UTC+3, а телефонният код - +7. 

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!