С една от най-бързо развиващите се икономики в Югоизточна Азия и неповторима природна красота Виетнам очарова, впечатлява и завладява. Страната, заобиколена от Тайландския залив, Тонкинския залив, Южнокитайско море, Китай, Лаос и Камбоджа, се характеризира с планински възвишения на север и обширната низинна делта на река Меконг на юг.

Столицата Ханой (в превод „междуречие”), наричана още Тханглонг („Излитащ дракон”), е разположена сред кристални езера и делтата на Червената река, а нейните древни улички и бетонно новаторство, храмово спокойствие и стрелкащи се мотопеди, конусовидни шапки и модерни облекла изграждат градския й ритъм. Старият квартал носи занаятчийския дух и в имената си: Улица на фенерите, на коприната, на подправките, а Френският квартал – спомена за колониалното минало с изисканите си галерии, бутици и кафенета, Операта, Президентския дворец или хотел „Метропол”. Най-старата пагода в Ханой „Бач Ма” – Белият кон е кръстена на животното пазител на града, а виещите се опашки пред мавзолея на Хо Ши Мин са обичайна гледка. Тук са и Музеят за живота на комунистическия лидер, и Музеят на изящните изкуства, и деветвековната Пагода на лотоса, където императорът измолил от богинята наследник, а една от колоните все още носи силата да лекува безплодие. Селата около столицата са известни със занаятчийската си специфика: Бат Чанг е селото на грънчарите, Нгу Са – на бронзовите изделия, Ван Фук е популярно с коприната си, а Ле Мат – с отглеждането на змии. Най-големият град е Хо Ши Мин, бивш Сайгон, и най-важно пристанище, наричан също „Париж на Ориента” с изобилието от сгради в западен класичен стил. Вълшебството на залива Ха Лонг се крие в историите за неговите водни чудовища и разходките с джонки, отвеждащи към потайни кътчета и пещерни красоти, а природното му великолепие е оценено като световно наследство от ЮНЕСКО. Според легендата над 1900-те варовикови островчета са възникнали от бълващи нефрит и скъпоценни камъни дракони, които боговете изпратили да защитават местното население от нашественици. На най-големия от островите е разположен Националният парк Кат Ба с неговите бистри води, спокойни плажове и девствени тропически гори.

Денят на независимостта от Франция на 2 септември е националният празник на страната. В края на януари или началото на февруари на Тет Нгуян Джан цял Виетнам посреща своята лунарна Нова година с нови дрехи и прически, с чисти домове и в семейна сплотеност, сред красотата на цъфнали клонки от праскова на север и от кайсия на юг. В началото на февруари е Фестивалът за борби Лияу Дои в провинция Ха Нам, на който изплуват от митологичното време истории за велики битки и войни, а зрителите се наслаждават на гледките, дегустирайки местни специалитети от жаби, охлюви или змиорки. Лим фест в провинция Бак Нин е също през февруари и събира най-добрите изпълнители на типичната за региона Куан Хо музика, поднесена с много лирични чувства и разкриваща най-красивите взаимоотношения между хората. През април се провеждат грандиозните Състезания със слонове в град Буон Ма Тхуот, провинция Дак Лак, и показват завидната симбиоза между човека и животното и внушителните умения на четирикраките същества не само в надбягванията, но и в забавленията след това. Отново през април будистите отдават чест на монаха Ту Дао Хан в Тай Пагода фестивала, където религиозните тържества вземат връх в очароващото Водно куклено шоу с истории от живота и митологията на виетнамците. Фестивалът Ок Ом Бок в делтата на река Меконг през октомври е посветен на боготворенето на Луната и измолването на нейната благословия за следващата година.

Виетнамската кухня е богата на пикантни подправки и люти сосове, като същевременно удивлява с изтънчен вкус, красив вид и здравословен начин на приготвяне. Супата с юфка фо е типичната закуска, а свинското, скаридите и зеленчуците са най-консумираните, като оризът е първенец. За почитателите на екстравагантното са ястията от кучешко или змийско месо, а кобрата е местният символ за мъжественост. За десерт служат пресните плодове от изключителното местно изобилие.

Социалистическа република Виетнам се управлява еднопартийно. Официален е виетнамският език, английският е често срещан, като се говорят още френски, китайски, кхмерски и др. Най-много са представителите на етноса кин или виет – 85,7%, тей, тай, кхмери, муонг и други са по около 2%. Най-голям процент са нерелигиозните – 80,8%, след това са будистите – 9,3%, католиците са 6,7%, а други са около или под 1% от общо 94 348 835 души население (3,629 милиона в столицата Ханой и 7,298 млн. в Хо Ши Мин). Национални символи са жълтата петолъчка на червен фон, чийто образ на виетнамския флаг напомня за революцията и кръвта, както и за петте прослойки на населението (селяни, работници, интелектуалци, търговци и войници), и цветът от лотос. Валутата е донг. Тропичен мусонен климат, с обилни летни дъждове от май до септември и топли и слънчеви зими между октомври и декември. Часовата зона е UTC+7, а телефонният код - +84.

Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!